- Не, бе, не. 🙃

- Сега няма да слизаш?

Днес си дадох сметка, че независимо дали ще отговориш с ДА или с НЕ - няма да слизаш. Горко им на онези, дето учат български. 🤯

Колеги, прегрупираме се.

Какъв катарзис 😮!!!
Не е меме, а официално стори в неговия инстаграм.

Тотално спокойствие час преди края на изборния ден. Кесиите остават здраво завързани.
Не мога да спра да се любувам на всеки детайл пред мен 🙃

*макар тия двамата, дето питаха през вратата не ги знам от де са, но предполагам

Иначе ДПС проверяват по телефона активността на всеки час. И до сега двама провериха на място.

Чичодядкото (лесно) успя да ме навие и закара в близка козеферма - в колата ме чака кутия сирене и телефон за поръчки на пресни суджуци (за наесен).

Е, то така става най-често - като няма компютър и човек остане сам със себе си, изведнъж започва да вижда повече, отколкото му се иска 🙃

А аз ще си стоя на стола и ще гледам - най-интересното тепърва иде. В края винаги излиза истинският характер на селото: малко шум, малко смях, малко нерви… и дано всичко някак си си дойде на мястото. 28/28

Бабата ще затегне реда като казарма, чичодядкото ще вдигне оборотите и ще дава последни напътствия на света, а тримата от бюрото ще почнат да броят не само листи, а и кой какво е ял и кой какво е казал 27/х

Сега още е тихо -припек, полусън и философия. Ама като тръгне да се свечерява, ще се разшета народът: закъснели, забравили, "минутка само", "чакай да питам нещо"… И тогава ще се види кой колко е търпелив и кой колко му държат нервите. 26/х

От опит ви казвам - краят на изборния ден е като последните минути на селска сватба: уж всички уморени, пък точно тогава става най-напечено. 25/х

Само при едното момче обяд все не идваше. Поглежда то вратата, после часовника, после пак вратата – и лицето му от политическо мина в дълбоко лично. Накрая стана обидено и забегна нейде, като човек, дето не толкова е гладен за хляб, колкото за уважение 24/х

Всички станаха едни добри, едни разсъдливи, едни склонни към съгласие, поне докато преглъщат. 23/х

После по партийна линия започна да пристига обядът - тук пликче, там кутийка, нейде шише вода, нейде нещо по-съществено. И като се насити народът, гюрултията поомекна- разговорът слезе с няколко децибела и се завлече с няколко километра в час по-бавно 22/х

От избори разговорът неусетно прескочи към отечеството, от отечеството - към живота, и току виж стигнаха до такива мъдрости за бедността, здравето, уважението и приемствеността, че ако ги беше записал някой, щеше цяла програма да излезе
21/х

По обяд слънцето напече през прозорците и секцията се отпусна като котка на дувара. Хората понамаляха, столовете изскърцаха назад, гърбовете се облегнаха, а приказката тръгна широка и мудна. 20/х

Така че човек да се зачуди - избори ли са, или селото се е събрало да си провери, че още се помни.
И секцията си върви - не като учреждение, а като жива картина: шумна, шарена и малко разпиляна, ама някак си - на мястото си. 19/х

Поздравите вървят не по устав, а от сърце- "Живо здраво", "Как сте?", "Синът ти прибра ли се от града?", "Мини довечера, имам нещо да ти давам"

И докато уж се гласува, то се и преброява родата, разменят се вести, пращат се поздрави, припомнят се болежки и радости 18/х

Някои почват още от вратата-все едно не са дошли да гласуват,а на седянка.Подхващат разговора откъдето го чуят,дават мнение, смеят се,кимат и за минутка вече са вътре в джаза

Други пристъпват бавно, потропват с бастуна,спират мирно и чакат ред с търпение, дето само селски човек го има. 17/х

А хората идват тихо, по един, по двама. Влизат, спират за миг на прага, като че ли са попаднали на сватба без покана. Поздравяват, оглеждат се и всеки по своему се оправя: един се шмугва бързо и мълчеливо, друг се застоява да чуе клюката, трети се усмихва неловко, сякаш ще му искат мнение 16/х

Неусетно и мен ме дръпна тая въртележка - седя си на стола, а главата ми като радио на три станции: с едното ухо попивам мъдростта на бабата, с другото ловя историите на чичодядкото, а с очите следя драмата около кетъринга, дето се оказа по-спорен от изборния закон. 15/х

А третият - мълчи. Скръстил ръце върху шкембето, гледа пред себе си като човек, дето е видял и банани, и кебапчета, ама вече не вярва на обещания. Само кимва от време на време - да не кажеш ,че не участва, пък и да не го включат в разговора 14/х

ПеПеДеБе-то се възмущава- хранили ги били с банан и някакъв префърцунен сандвич, дето повече гледа, отколкото наяжда. ДеПеСеНеНе-то му приглася - при тях същата работа било- питка и две кебапчета, та да не забравят откъде са тръгнали. 13/х

Човекът стои, понамества се, гледа ту машината, ту бюлетините, а бабата вече го е подредила в тефтера.

На другия край - като в друг свят, далеч от тая гюрултия - три момчета се сгушили около едно бюро. Пишат старателно, редят папири една връз друга, ама устите им вървят по-бързо от химикалите
12/х

Тя го срязва през масата:
"Че за къси бързаш, бе човек? Това не е автобус!Я си избери- машина ли, хартия ли, и гласувай като хората!"

И пак се връща към списъка, без да губи нишката – "…та му викам…", все едно нищо не е станало. 11/х

А момата пише, кима и се усмихва, ама в очите й-като ученичка на устен изпит: знае, че ако сбърка едно ЕГН, бабата ще я върне чак до войната да го поправи.
И докато диктува, рови и разказва, бабата изведнъж вдига глава. Един избирател се опита да побърза, че имал работа. 10/х

В едно изречение минава през внуците, покойния си мъж, Първата Световна Война (дето тя май само я е доизживяла по разкази) и накрая стига до олиото – "скъпо, чедо, скъпо, няма оправия!" 9/х

"Чети, чедо!" -и пише имена и ЕГН-та с такава увереност, сякаш ги е кръщавала лично.

Рови из списъците, листи хвърчат, очилата ѝ слизат до върха на носа, а езикът -не спира. 8/х